Патрон

Роден е на 07 юни 1937 г. в с. Малка Верея, Старозагорско като пето дете на Златка и Димо Ранчеви – честни и трудолюбиви, но доста бедни хора. Братята и сестрите му преди него са умирали, затова идването му на този свят е свързано със странни обреди и ритуали. Когато се ражда прекопават прага на къщата и го „премятат” през него - с други думи сменят родното му място. След това изнасят бебето навън, обвито в парцали, и го „хвърлят” на пътя. Точно тогава на пътя минава една хубава жена – баба Неда, взема го и затова според вярванията, понеже го е срещнала първа – ще носи нейното име. Тя го взема и на ръце го занася в с.Богомилово, кръщава го и тогава го дава на сестрите на баща му. Цели 40 дни не оставяли бебето да лежи. Държели го на ръце. Само на майка му не го давали. Смятали, че в нея е останало нещо от поличбата – от злото все да умират децата й. Ето как ексцентричното започва от първия му миг, та дори и преди да се роди. Бащата на майка му – Минчо Бонев – интелигентен, благороден и решителен човек, „проповядващ” мир, любов и разбирателство, притежава и много книги и портрети на Асен Златаров и Христо Ботев. От него Недьо научава всички Ботеви стихотворения, които декламира в читалището по време на празници. Участва в представянето на пиеси и рисуването на декорите. Завършва прогимназия в с. Богомилово. Рисува много добре. Физически отлично сложен, спортува активно висок скок, овчарски скок, копие, диск...Отличен ученик е и с много награди завършва средно образование - архитектура - в Строителния техникум в гр. Стара Загора.

През 1960 г. вече задочник в Инженерно-строителния институт гр.София, се завръща като преподавател в Строителния техникум. Отприщва неизчерпаемата си енергия. Преподава нестандартно, дава безвъзмездно консултации на всеки, който се нуждае, води кръжоци по рисуване и строителна механика. Успоредно с преподаването си в техникума е и хоноруван преподавател във ВИЗВМ гр. Стара Загора по инженерно дело. Събира момчетата и организира първия клуб на моржовете „Полярните мечки”, първия отбор по самбо, по джудо и планински крос. От 1966 г. става треньор по самбо и джудо към дружество ”Берое”. Подготвил е над 200 медалисти – Републикански първенци – от които 90 младежи със златни медали и един вицешампион от Олимпиадата в Москва. Освен треньор е и съдия на редица международни и републикански първенства и турнири. За спортните си успехи е награден с медал „ За особени заслуги в спорта”. От 1972 г. е главен специалист към Инспектората по образование – Стара Загора. Автор е на много програми по различни специалности за СПТУ и техникумите по строителство, на учебник по „Сградостроителство” и „Технология на довършителните работи”, на „Сборник от задачи за организация на строителното производство”.

През 1981 г. инж. Недьо Ранчев става директор на СПТУ по промишлено строителство / сега ПГСД / гр. Стара Загора. Неспокоен човек, с буен темперамент. Устремен до болка към новото. Търси оригиналността, независимо дали проектира или ръководи хора. С умението да завладява хората около себе си, със своя новаторски дух за кратко време успява да сплоти учители и ученици за колективна работа. Подобрява материално-техническата база на училището – извършва се разширение на стола, ремонтирана е актовата зала, сградата на училището и общежитието, създадени са нови работилници. За добрата си професионална работа е отличен със значка „Кольо Фичето”. Отличник е и на Министерството на народната просвета. Работохолик по душа, за него няма празник и делник, дори през лятото е обектов ръководител и спасител на южното Черноморие и отговаря за живота на хиляди хора. Апогеят му е като преподавател и директор на училището – педагог, професионалист, спортист, открит човек пред ученици, учители и общество. Нелепата смърт на 28.08.1990 г. прекъсва устрема на тази забележителна личност.